ТРЕТИЯТ ИГРАЛЕН ФИЛМ НА РЕЖИСЬОРА МИЛКО ЛАЗАРОВ „СТАДОТО“ СЪС СВЕТОВНА ПРЕМИЕРА В ОФИЦИАЛНАТА СЕЛЕКЦИЯ НА 68-ОТО ИЗДАНИЕ НА BFI ЛОНДОН.
„СТАДОТО“ ОТКРИ КИНОМАНИЯ ПРЕЗ НОЕМВРИ 2024
ГЛЕДАМЕ В КИНАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 21 ФЕВРУАРИ 2025

„СТАДОТО“ (международно заглавие “TARIKA”) ще има своята световна премиера на един от най-големите и стари кино фестивали в света BFI Лондон през месец октомври 2024г. На 13-ти ноември в зала 1 на НДК филмът ще открие тазгодишната КИНОМАНИЯ.

В главните роли - Весела Вълчева | Захари Бахаров
Във филма участват - Иван Савов | Иван Бърнев | Валерия Върбанова | Христос Стергиоглу и други.

Сценаристи - Екатерина Чурилова, Симеон Венциславов, Милко Лазаров
Оператор - Калоян Божилов
Сценограф – Ивайло Петров
Костюмограф – Кирил Наумов
Композитор – Пенка Кунева

Филмът е продуциран отВеселка Кирякова, РЕД КАРПЕТ, в ко-продукция с ZDF/ARTE, 42film– Германия и AMOUR FOU - Люксембург. Финансиран от ИА Национален филмов център, Eurimages, Mitteldeutsche Medienförderung, Film Fund Luxembourg, Creative Europe Media.
Световен разпространител - Films Boutique
Разпространител за България - Purple Rain

Вторият игрален филм на режисьора Павел Г. Веснаков „БЕЗВЕТРИЕ“ със световна премиера в Карлови Вари.
Очакваме в кината в България от 28-и Март 2025.

„БЕЗВЕТРИЕ“ ще се състезава в програмата “Proxima”, която показва филми на автори от цял свят, експериментиращи с кино езика.

Филмът на Павел Г. Веснаков разказва историята на млад мъж, който се прибира в България, за да продаде апартамента на починалия си баща. Рутинната на пръв поглед задача се превръща в пътешествие назад във времето, чрез което трябва да превъзмогне травмите от миналото.

В главната роля ще видим Огнян Павлов, популярен като рап изпълнителят „Fyre”. Във филма участват още Веселин Петров, Надя Дердерян, Михаил Мутафов, Константин Трендафилов, Лидия Вълкова, Васил Бинев и други. Оператор е Орлин Руевски. Филмът е продуциран отВеселка Кирякова, Ред Карпет, в ко-продукция с италианската компания dispàrte, ко-продукция за България Transformers, финансиран от ИА Национален филмов център, Министерство на културата в Италия и Евроимаж. Световен разпространител на филма е френската компания Alpha Violet. Разпространител за България е Purple Rain.

СИНОПСИС

Идеята за проекта идва от от една среща на сценариста на проекта Надя Тодорова с
нейния чичо Кольо на неговия 70-ти рожден ден, където тя е с нейн приятел от Чехия.
Двамата се разбират доста добре, въпреки разликата във възрастта от 40 години. Те се смеят и дори прегръщат весело, Надя им превежда. До момента в който „чичо Кольо“ пита госта откъде е. Когато разбира, че гостът е от Прага, чичото възкликва весело:
„Бил съм в Прага, красиво е!“.
„Наистина ли? Страхотно! Преди колко време бяхте там?“
Чичо Кольо се замисля известно време, опитвайки се да си спомни точната година.
Тогава идва повратната точка – „През 1968 г.“, И в това време лицето на госта замръзна в безмълвен ужас. Чичо Кольо бързо изтрезня, сложи двете си ръце на сърцето, и трескаво и искрено започна да повтаря една фраза:
„Аз не съм лош човек! Кълна се, не съм лош човек!“
„Бях на 19 години. Взеха ме в армията. Нямах избор. Не знаех къде ме пращат и за
какво. Не съм убил никого!“
Филмът проследява животите на двама души, които по време на събитията в Прага
през 1968 година са се намирали от двете страни на барикадата. Проследяваме техните сспомени от това време, как се е развил живота на всеки един от тях през
годините до настоящия момент и ги срещаме, за да видим как и за какво биха могли
да си говорят.
Проектът е разделен на две части – една снимана в България и една в Прага.
Българската част е посветена на него и неговия живот и мислене преди да бъде
призован в армията, както и задълбочен поглед върху медийната пропаганда по това
време.
После се отправяме към Прага. Прага е мястото, където Чичо Кольо се изправи
срещу миналото си по два начина - веднъж като се разхождаше из града, спомняйки си всичко, което може; вторият е малко по-личен – като проведе разговор с някого, който е бил там, на улицата, протестирайки срещу самата инвазия, от която Чичо Кольо е бил част.
Някого, покрай когото може да е минал. Някого, когото може би е виждал. Някого, с
когото може да е разделил цигара. Ще видим животът на този човек преди и след
окупацията също. Как действията от онова време са го формирали като личност? Как е протекъл животът му?
Окупацията през 1968г. е рана, която може да бъде затворена само, ако се погледнем очи в очи, като хора. Двама човека, чиито животи се допират два пъти – веднъж, когато са едва деца, и веднъж, години по-късно, когато могат да погледнат отвъд различията си.
Войната е сложен въпрос, още повече, когато си на 19. Какво си е мислил Чичо Кольо?
Имал ли е избор? Има ли прошка за някого, който е изпратен в тази или която и да е
война на сляпо?

Дебютният пълнометражен игрален филм на режисьора ПавелГ. Веснаков, „Уроци по немски“, беше представен в кината през 2024-а. Веснаков доби популярност като режисьор на сериалите, „Денят на бащата“, „Дяволското гърло“, и „Откраднат живот“. През пролетта предстои премиера и на “Есента на демона”.

Юлиан Вергов влиза в главната роля в „Уроци по немски“. Той играе Никола, който работи и живее в България, но решава да замине за Германия, където да започне на чисто и да се отърве от неприятното минало. Преди пътуването той преосмисля живота си, в опит да обърне тази страница и да започне всичко отначало. Филмът ни запознава с един антигерой – характерът на Никола е изтъкан от противоречия: любов и насилие, желание да остане с любимите си хора и нужда да замине. Освен Вергов, зрителите ще видят и други любими актьори като Васил Банов, Елена Телбис, Стефка Янорова, Герасим Георгев - Геро, Станка Калчева и Меглена Караламбова.

„Аз разказвам история, която е вдъхновена от моя живот, моите страхове, вижданията ми за обществото, това, което харесвам и не харесвам в него. Филмът е много личен за мен, защото в него съм вградил себе си, с всички свои плюсове и минуси. Всичко, което съм преживял през последните 15 години, живеейки в България, определя съдбата на Никола и драматургичната структура на историята. С оглед на това,не съм привърженик на спекулацията, че дадена история е базирана на реални, истински събития - всички истории - документални или имагинерни за мен са истински“, споделя Павел Веснаков.

„Уроци по немски“ е българо-немска копродукция (Movimento и Heimathefen Film & Media Jaeger Films) и e реализиран с подкрепата на Национален Филмов център и с медийната подкрепа на NOVA.

Филмът на Стефан Командарев, „В кръг“ направи световната си премиера на кинофестивала в Сараево, където взе и две от най-престижните награди. Ирини Жамбонас беше избрана за най-добра актриса на фестивала, а филмът взе наградата Cineuropa за “Изключително постижение в европейската аудиовизуална култура. Филмът се отличава не само с безспорните си артистични качества, но и промотира идеята за европейски диалог и интеграция“.

Филмът тръгна по кината в България на 8-и ноември, като датата не бе избрана случайно. Действието на „В кръг“ се развива в нощта на 9-и срещу 10-и ноември 2019-а година, точно 30 години след падането на Берлинската стена. „Зрителите в първата седмица ще са буквално във филма и преживяването със сигурност ще е много по-силно“, споделя повече за идеята Стефан Командарев

Един от най-големите световни филмови разпространители „Бета Синема“, закупи правата за „В кръг“ „на зелено“, още преди филмът да бъде заснет. Новият проект е част от трилогията, която режисьорът планира. Първата беше „Посоки“, която българските зрителите видяха предната година, не само представи силен сюжет и добра актьорска игра, но и пожъна сериозен успех както в България, така и по света. Сега Командарев продължи с „разказването“ на привидно различни истории, обединени от ключов мотив, но в центъра на събитията са патрулките и събитията в нощна София. По примера на първия филм и тук епизодите са снимани в един кадър за по-голямо въздействие и автентичност. В лентата участват Ирини Жамбонас, Павел Поппандов, Асен Блатечки, Иван Бърнев, Васил Василев–Зуека, Стефан Денолюбов, Стоян Дойчев, Герасим Георгиев–Геро, Николай Урумов, Анастасия Ингилизова, Ованес Торосян и др. Режисьор е Стефан Командарев, оператор Веселин Христов, сценаристи Симеон Венциславов и Стефан Командарев, продуценти Стефан Командарев и Катя Тричкова за „Арго Филм“.

„В кръг“ се осъществява с медийната подкрепа на NOVA и подкрепата на ИА „Национален филмов център“, фонд ЕВРОИМАЖ, Сръбски филмов център, Илиян Рангелов, КИА Моторс България и в партньорство със Синдикалната федерация на служителите на МВР.

В премиерната си седмица на екран, филмът на Стефан Командарев - “Посоки”, се нареди на второ място в родния бокс офис. Пред лентата за такситата бе само американският филм - “Лабиринтът: Последният кандидат”.
Изключителното в случая бе, че в България филм, който е показал успех на фестивали (“Посоки” беше селектиран в Кан и вече има над 15 награди от международни фестивали), едновременно с това получава адмирации от зрителите в залите. „Филмите, които печелят международни награди и стават “фестивални” често уви не успяват в родния бокс офис, а тези, които се радват на много зрители в България, обикновено трудно се реализират извън страната ни. Разбира се, има изключения от това и ние се радваме да сме сред тях.“, споделя продуцентът на филма Катя Тричкова.
“Приятно ни е от цифрите и най-вече ни радват отзивите на зрителите и медиите, които не спират да пишат и да коментират. Горди сме от успехите по фестивалите, но още по-горди сме, че “фестивален” филм може да е и зрителски”, допълва Стефан Командарев, режисьор и продуцент на “Посоки”.
За филма:
В рамките на двадесет и четири часа в шест софийски таксита се случват шест истории, повлияни от абсурдите и проблемите на днешната българска действителност. Всички те са обединени от една смърт, която ще даде шанс за нов живот. Шофьорите на таксита са водещите герои, които често са най-точните свидетели на действителността, включително и от тъмната й страна. Някои от тях са принудени да бъдат психолози и терапевти, понякога спасители, други са агресори, трети са жертви. Те са част от истинския живот. Останалите герои на тези истории са клиентите на такситата – различните лица на българското общество. Редуват се както драматични, така и комични епизоди из нощна София.
Във филма ще видим актьорите Ирини Жамбонас, Асен Блатечки, Зуека, Стефан Денолюбов, Юлиан Вергов, Васил Банов, Герасим Георгиев – Геро, Иван Бърнев, Стефка Янорова, Николай Урумов и др. Сценарият е на Симеон Венциславов и Стефан Командарев, оператор е Веселин Христов, монтажът е на Нина Алтъпармакова, художник на филма е Мария Койчева. Продуценти на филма са Стефан Командарев и Катя Тричкова (Арго филм).
„Посоки“ е подкрепен от: Национален филмов Център – България, Регионален филмов фонд МДМ – Германия, Евроимаж, БНТ, Македонската филмова агенция, КИА Моторс – България, Дарик радио, YellowTaxi. Филмът е ко-продукция на България, Германия и Македония.

„18% СИВО“ ИМАШЕ СВОЯТА ПРЕМИЕРА НА 24-ТИ ЯНУАРИ 2020
След успешния ТИЛТ Виктор Чучков – син представи филм по книгата на Захари Карабашлиев

„18%СИВО“ е вторият пълнометражен филм на режисьора Виктор Чучков - син. След първата им успешна съвместна работа по филма ТИЛТ, продуцентът Борислав Чучков прочита едноименния роман на Захари Карабашлиев и откупува правата за филмиране. Сценария заживява свой живот, следва адаптиране на книгата и прехвърляне на действието от Америка (в романа) в Европа.
Филмът е заснет във Варна, Лондон, Брайтън, Дувър, Tielt -Winge (Белгия), Ваймар, Лайпциг и Берлин, защото преди всичко историята е пътешествие на много нива.
В главните роли са актьорът и певец Рушен Видинлиев „Снимка с Юки“ на Лъчезар Аврамов, „Цветът на хамелеона“ на Емил Христов и Доля Гаванскиактриса и автор, позната от „Пътуването“ на Майкъл Уинтерботом, глобалния феномен играта Overwatch на Blizzard.
Впечатляващо е и участието на утвърдени европейски актьори, визуалната работа на оператора Ненад Бороевич, интернационалния творчески и снимачен екип реализирал филма - от седем държави - България, Великобритания, Германия, Северна Македония, Сърбия, Белгия и Унгария.
18% Сиво - интимен, див, забавен, тъжене филм за съвременния човек, борещ се да намери своето място в света.“Това е филм за любов, мечти, загуба, оцеляване и надежди, и пак за любов. От къде сме и какво не ни стига тук? Какво ни кара да се преместваме на друго място и какво търсим? История за всеки човек. Как градим отношенията нимежду мъж и жена при нови условия, и в променен свят. Тези теми не само силно докосват над два милиона български семейства, които имат близки и роднини извън страната ни, но по принцип и чувствителността на съвременния човек който се търси, в свят на несигурност. Едновременно с това филмът е актуален поглед върху противоречива Европа.“ , споделя режисьорът Виктор Чучков – син.

За филма:
Следвайки своята мечта, влюбените Захари и Стела се преместват от Варна в Лондон. Но оцеляването в новата страна не е толкова лесно, и когато жена му го напуска, Захари се отправя на лудо пътешествие от Лондон до Берлин, по време на което среща поредица от необикновени хора. Това е пътуване, което разкрива истината за неговата изгубена любов, и в крайна сметка го довежда до неудобни открития за самия него.
„18% СИВО“ 
(България, Германия, Северна Македония, Сърбия, Белгия)
Продуцент: Чучков Брадърс
Копродуценти: Ostlicht Filmproduktion, Sektor Film, Cinnamon Films, Raised by Wolves
Режисьор: Виктор Чучков – син
Сценарий: Хилари Нориш, Доля Гавански, Захари Карабашлиев
Оператор: Ненад Бороевич
Музика: професор Виктор Чучков

Филмът е реализиран с подкрепата на Националния Филмов Център, Българската Национална Телевизия, MDM Mitteldeutsche Medienforderung , Филмова Агенция на Северна Македония , Община Варна, Сръбски Филмов Център, Tax Shelter of the Belgian Government via Belga Films Fund, Програма Медия на Европейския съюз, Столична община, Първа Инвестиционна Банка, ресторант La Branchie, Dentsu Лegis Network, JCDecaux Image и Bulgaria Air.

Филмът за проекта на Кристо, „Плаващите кейове“
„Да ходиш по вода“ разказва за световноизвестния артист Кристо и неговото приключение, наречено „Плаващите кейове“. Идеята за този проект се ражда още през 1970 г. в артистичното съзнание на Кристо и неговата жена и партньорка Жан-Клод. През 2016 г., 7 години след смъртта на Жан-Клод, този изумителен шедьовър, който позволява на посетителите да ходят по вода чрез свързани полиетиленови кубове, обвити в ярък жълто-оранжев цвят, най-после става реалност. Проектът е осъществен в езерото Изео, намиращо се в подножието на Алпите, а изборът на локация е само първата крачка в този комплексен процес.
„Да ходиш по вода“ въвежда зрителитеда видят какво се случва при организирането на такава мащабна арт продукция и какъв темперамент е нужен, за да станеш свидетел на нещо, близко до истинско чудо. Освен Кристо във филма ще видим и неговия племенник Владимир Явашев, който през последните години е дясната ръка на световния артист и участва в създаването на всички негови проекти. Режисьор на лентата е Андрей Паунов.
„Да ходиш по вода“ беше представен за първи път на София Филм Фест. Филмът откри 23-то издание на фестивала. Беше посрещнат с овации от публиката и приет положително от препълнената зала 1 на НДК.

Носителят на голямата награда от Карлови Вари на Кристина Грозева и Петър Вълчанов

През 2019 „Бащата“ спечели едно от най-високите отличия в историята на българското кино – „Кристален глобус“ за най-добър филм на Международния филмов фестивал Карлови Вари, един от най-престижните кино форуми в света. В последвалата си фестивална кариера филмът обра редица призове, сред които наградите на публиката в Триест, Италия, и Сахалин, Русия, и наградите на критиката и младежкото жури в Арас, Франция. Журито на фестивала на българското кино „Златна роза“ пък удостои „Бащата“ с награди за най-добър филм, най-добър сценарий и най-добра мъжка роля, споделена между Иван Бърнев и Иван Савов. Към момента филмът е продаден за киноразпространение в над десет държави.

В центъра на историята стои едно телефонно обаждане от Отвъдното, което кара опечаления вдовец и художник-дисидент Васил (Иван Савов) да потърси помощта на популярен екстрасенс с надеждата да установи контакт с наскоро починалата си съпруга Валя и да научи какво, „аджеба“, иска да му каже тя, и защо звъни не на него, а на съседката. Синът му Павел (Иван Бърнев), твърдо стъпил на земята човек, се вижда принуден да зареже всичките си отговорности, за да опази нестабилния си татко от поразии. Редица нелепи ситуации ще преведат двамата през трудния път на затоплянето на едни сякаш поначало изстинали отношения. „Това е едно приключение на баща и син, което ще ви накара да се засмеете, но и да се замислите“, споделят авторите, почерпили сюжета, колкото и да е странно, от свое лично преживяване.

Клопка откри 28-ия София Филм Фест, през 2024-а, а преди това филмът имаше своята световна премиера в Сао Пауло и е копродукция между България и Германия.

На 42-тото издание на „Златна Роза“, „Клопка“ взе наградите за главна мъжка роля, за Александър Трифонов, за операторско майсторство на Кирил Проданов и специалната награда на журито за пълнометражен филм.

Опазването на природата и грижата за децата ни са в основата на филма. В центъра на историята е Йово, който живее в хармония с природата на брега на река Дунав. Всичко обаче се променя, когато в селото пристига важен инвеститор с желание да инвестира в депо за високорадиоактивни ядрени отпадъци и властта и хората в селото са готови да съдействат. Йово се оказва сам срещу „зверовете“.

Филмът е заснет на живописни локации в България, които ще припомнят на зрителите, колко красива е природата ни и колко е важно да я опазим. „Еко темата е важен момент и дори мога да кажа, че е скрит герой във филма. За мен начинът по който се отнасяме към природата е показателен за това как се отнасяме с близките и семейството ни. Надявам се, че чрез „Клопка“ повече хора ще се замислят и разбира се, че ще я пазят“, споделя Надежда Косева.
„Клопка“ е по сценарий на Боян Папазов. В главната роля е Александър Трифонов, ще видим още Яница Атанасова, Дан Николов, Михаил Стоянов, Камен Калев, Николай Тодоров, Николай Чобански. Зад камерата е операторът Кирил Проданов, художник е Ивелина Минева, музиката е на Ашер Голдшмит, за звука отговарят Момчил Божков и Андреас Хилдебранд, а монтажът е дело на Нина Алтъпармакова. Продуценти са Владимир Андреев (БЪРЪ Филм), Херберт Шверинг и Кристине Кяук (Койн Филм, Германия), с подкрепата на ИА Национален филмов център и в копродукция с БНТ.

„Снимка с Юки“ е създаден по едноименния разказ от сборника на Мирослав Пенков „На Изток от Запада”. Сюжетът разказва за Георги и приятелката му Юки, която е японка. Двамата се запознават по време на емигрантския си живот в Канада. След много опити да имат дете, те се решават на ин-витро процедури, като избират да се подложат на манипулацията в България. За да осигури спокоен живот на Юки, Георги я води в къщата на баба си и дядо си на село. За нещастие там двамата стават участници в нелеп пътен инцидент. Трагедията и последиците от нея преобръщат живота им - Георги и Юки ще трябва да намерят отговори за бъдещето си заедно…
В главните роли са Руши Виденлиев и японската актрива Кики Сугино. „Снимка с Юки” е и първата българска копродукция с Япония, в лицето на Wa Entertainmen. Освен тях участват още, легендата на българския бокс Серафим Тодоров, Весела Бабинова, Рашко Младенов, Красимира Иванова и Димитър Маринов, който проби в Холивуд с филма „Зелената книга“, получил Оскар за най-добър филм.

Дебютният пълнометражен филм на Илиян Метев спечели Златен Леопард на фестивала в Локарно и беше избран за най-добър филм на „София филм фест“ 2018.
„3/4“ разказва за последното лято на едно семейство, за промените, които настъпват в живота им. Един семеен филм, изцяло заснет в София, с участието на непрофесионални актьори.
Пред Mubi.com Илиян Метев споделя, че основната идея на филма е да се да се комбинира естественото актьорско присъствие с прецизния филмов език. „Искахме да създадем филм без преувеличена драма, да се фокусираме върху по-деликатните взаимоотношения между членовете на едно семейство. Ако трябва да съм честен, изненадам съм, че много зрители и критици усетиха онова, което беше важно за нас. По време на снимките, независимо какви усилия полагаш, трябва да си подготвен, че има вероятност никой нищо да не разбере от твоя филм. С Ралица Петрова (режисьор на Безбог) си говорихме, че винаги трябва да сме готови за провал и да приемем рисковете. Но е изключително приятно да видиш, че в крайна сметка твоят филм има смисъл и за другите“.


За Илиян Метев:

През 2008 г. завършва Британското филмово и телевизионно училище. Премиерата на документалния му филм Последната линейка на София (2012) е в рамките на „Седмица на критиката“ на фестивала в Кан (2012), където е номиниран за „Златна камера“ и печели наградата „Визионер“. Творбите му са показвани в Mузея на модерното изкуство в Ню Йорк и са получили над 40 награди. ¾ е неговият дебютен пълнометражен филм.

„Събирач на трупове“ е първият пълнометражен филм на режисьора Димитър Димитров, който тази година нашумя с филма си „Гунди“.
Сценарист е Марин Дамянов, а оператор Борис Славков. В черната комедия участват Стоян Радев, Стефан Щерев, Теодора Духовникова, Лидия Инджова, Михаил Билалов и Китодар Тодоров.
Филмът разказва за Ицо (Стоян Радев), който работи в специална линейка наречена „трупарка“. Неговата работа: да събира телата на наскоро починали и да ги кара в моргата. Негови „клиенти“ са всички жертви на убийства, самоубийства или бездомни хора, умрели поради неблагоприятните условия на живот. Ицо се сблъсква със суровата смърт всеки ден в компанията на неговия колега – шофьорът „Авера“ (Стефан Щерев).
Авера и Мими (Лидия Инджова) – хубава и мила служителка в моргата, са единствените приятели на Ицо. Ясно е, че Мими харесва Ицо, но той изобщо не й обръща внимание. Като дете е имал грижовна майка, която обаче понякога е била доста груба и садистична към него. Ето защо Ицо харесва само жени, които го измъчват. Точно като Катя (Теодора Духовникова) – много привлекателна жена на годините на Ицо. Тя има 14-годишен син, Марио, от предишна връзка. Марио показва истински талант в изящните изкуства, но липсата на пари ограничава възможността му да се учи и развива. Ицо се сприятелява с момчето и се влюбва отчаяно в Катя – не само заради красотата й, но и заради мистериозната й личност. Катя е любовница на мафиотски бос – Роко (Михаил Билалов), безмилостен убиец, превърнал се в политик.

„Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ откри „София Филм Фест“ през 2016-а.
Историята разказва за сръбско момче, осъдено в Босна за участие във военни престъпления и призовано в съда в Хага, като ключов свидетел на обвинението срещу високопоставен сръбски военен. В ролята на момчето е един изненадващ Ованес Торосян. В ролята на обвиняемия е Красимир Доков, актьорът-кадем на Иглика Трифонова, който винаги участва в нейните филми, а за изпълнението си в “Разследване” бе отличен през 2006 г. със “Златна роза” за мъжка роля.
На откриването на София Филм Фест, беше първата среща на филма с българската публика, след това филмът имаше и прожекции в страната. „До момента отзвивите са много добри, но въпреки тях това не е филм, за който бихме пожелали "Приятно гледане". Разказваме една чужда история, за една война, която на нас ни е колкото далечна, толкова и близка", споделя режисьорката и сценарист на филма Иглика Трифонова.

Филмът е копродукция между България, Холандия и Швеция и с подкрепата на:
Програма MEDIA, Национален филмов център, Холандски филмов фонд, Шведски филмов институт, Шведска Телевизия и Българска национална телевизия.

Дебютният филм на младия режисьор Явор Веселонов е реализиран от продуцентска компания „ТИЧ.Ко“ и Явор Веселинов в копродукция с някои от най- големите продуцентски компании у нас – Камера, Дрийм Тийм, Гала филмс и Чучков Брадърс с подкрепата на Столична община. Филмът бе избран в официалната селекция на „Златна роза“.

„Прелюбодеяние“ разказва историята на 19-годишния Виктор (Ованес Торосян), който живее с баща си Александър – известен физик (Владо Пенев), който подсигурява добър стандарт на живот за сина си. Баща му е застаряващ чаровник и е добра партия за студентката Поли, която е влюбена в него. Виктор трудно приема тази връзка с негова връстничка. Един ден бащата заминава в командировка. Неочаквано за Виктор, Поли решава да го придружи до семейната вила. Двамата не издържат на изкушението. Така Виктор инстинктивно отмъщава на баща си. Неподозиращият нищо Александър се опитва да наложи своя възглед за красотата в общото им живеене – напразно, защото съдбата има други намерения.